С тази публикация започва представянето на художниците в "Голямата вълна"
Марияна Василева / Mariana Vassileva (р. 1964 в Добрич, живее в Берлин) ще покаже видеото “Toro” („Тореадор”), 2008. Това е поетична работа, в която мъж предизвиква морските вълни, подобно на бикоборец, като използва сакото си вместо пелерина. Битката с морската стихия, която изначално е изгубена, се превръща в метафора на борбата за живот и силата на човешката воля.
Василена Ганковска / Vasilena Gankovska (р. 1978 в Троян, живее във Виена) е сред младите български художници, интегрирали се в живота на голяма европейска столица. Периодичните завръщания в България я провокират с бурните промени в градския пейзаж. Целта на мнозина е да се създаде нов образ на туристическа България и старите социалистически хотели да бъдат подменени с нов петзвезден лукс, който предлага всички полагащи се екстри. Голяма роля в този процес има и рекламата. Разкрасените образи на хотели по българското Черноморие нахлуват в Интернет пространството и приканват гостите с полуреални-полуизмислени изображения. Истинският образ се изгубва в битката за туристи и в борбата за преразпределяне на пазари. В живописната серия на Василена Ганковска главни герои са няколко реално съществуващи обекта. Нарисувани в приповдигнати цветове, те ни карат да се замислим именно върху тънката граница между реално и въображаемо, сполучливо провокирана от възможностите на рекламата. Както и да поразсъждаваме върху случващото се в държавата.
Адриан Паци / Adrian Paci (р. 1969 в Шкодер, Албания, живее в Милано) е един от най-успешните съвременни художници с участия в престижни световни форуми (биеналетата във Венеция, Сидни, Лион, Хавана, Тел Авив и много други и със самостоятелни изложби от Ню Йорк до Прищина). Във Варна той е поканен да представи своя цикъл от 9 фотографии “Home to Go” („Дом, в който да се завърнеш”), 2001. Адриан Паци е особено чувствителен към темата за емиграцията. Не само той е емигрант, но цели поколения негови сънародници търсят своето ново убежище в различни точки по света. Художникът разработва многократно този проблем. Така например в серията „Обратно у дома” той заснема изоставени домове на албанци, които живеят в Италия, превръща ги в живописни платна и фотографира собствениците им на фона на това, което някога е било техен дом. Така домът в Албания не е нищо повече от декор и носталгичен спомен. Във видеото „Емиграционен център” голяма група емигранти се спуска и започва да се качва по стълбичката, която води към самолета, с тази разлика, че самолет просто няма. „Дом, в който да се завърнеш” е метафора на бездомния човек, който не може да намери своя дом нито в родината си, нито на което и да било друго място. Така е принуден да пребивава в мъчително състояние на постоянно преместване (физическо и ментално) и да носи на гърба си бремето на собствения си живот.
